Quo vadis, Bulgaria psevdo-patreotica?!
Горан Благоев
" За да върви България напред, всеки би трябвало да открие парченце от Ботев в себе си. " Това бил споделил държавният ни глава Румен Радев, след премиерата на игралния филм „ Ботев “ през март, предходната година. Там безспорно е бил поканен от режисьора Максим Генчев – двамата театралничат и на фотоси от събитието... Премиерата на същия филм по Българска национална телевизия на 2 януари тази година провокира проливен дъжд от заслужени рецензии. Та Радев е добре да ни каже накъде в действителност върви България?!
До къде може да се сгромоляса
експериментирането върху знакови персони
от националната ни история се видя още с кино лентата на Максим Генчев за Левски. Да се оферират художествени тълкования на такива тематики постоянно е рисковано. Особено когато претенциите са надалеч над опциите. Никое джудже, което се повиши на раменете на исполин, не става исполин. Но както е споделил самият воин на кино лентата, още приживе: „ Патриот е – душа дава – за просвета, за свобода; само че не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму положително коства, единствено, знайте, за парата... продава си и душата “.
За художествените качества на кино лентата (ако има такива), за кастинга на актьорите (които не приказват като живи хора, а декламират репликите си), за сюжетните линии и на моменти съчинените костюми на героите (напр. дамата на ковача, която е в сукман на копривщенска чорбаджийка) чакам безпристрастната оценка на кинокритиците. Само апелирам да не оправдаваме бездарието с неналичието на средства. В последна сметка в ограбена и бедна България не е нужно да се вършат на кг игрални филми, още по-малко – патриотични. Бюджетът за филмопроизводство може да планува и една по-внушителна сума за качествена историческа продукция един път на две години, вместо да се сипва годишно в няколко хранилки на правилото " да има за всеки ". Така ще имаме произведения, от които да не се срамим, а и може да бъдат продавани и в чужбина.
Очаквам, несъмнено, оценката и на университетските историци за историческите грешки и съчинителства. Само ще отбележа една безсмислица във кино лентата, плод на патриотарска митология: На кораба „ Радецки “, откакто четата е слязла на Козлодуйския бряг, дама, която от по-предни подиуми разбираме, че била близка на някакъв френски сътрудник в Букурещ и познава Ботев, стартира дълбокомислено да рецитира „ Настане вечер, месец изгрее... “ При което капитанът на парахода Дагоберт Енглендер още по-дълбокомислено заключава: „ Тези стихове би трябвало да бъдат изписани в Сорбоната! “. Първо, няма никакво доказателство, че въпросният Ботев стих е изписан някъде в Сорбоната – аз най-малко от години се пробвам да го дислоцирам, само че безрезултатно. Второ, даже да приемем, че този мит може и да почива на някаква (неизвестна за сега) меродавност, звучи исторически прекомерно нелогично, даже смехотворно да го сложат в устата на един австрийски капитан – чунким в имперската столица Виена няма международно прочут университет, чийто стени да са почтени за Ботевия стих...?!
Всъщност огромната тематика, която задават персони като Максим Генчев е за
политическата приложимост на културата
Или по-скоро за превръщането на културата в халтура под балдахина на политическата настойчивост. В това отношение режисьорът е намерил вярната посока. След кино лентата за Левски се подреди на барикадите на смяната под юмрука на Радев. Стана, въпреки и за малко, народен представител от структурата на Мая Манолова. Осребри политическата си интензивност с ко-продуцентска поддръжка за втория си филм, след това предложения Радев на премиерата и хоп – на път е да осребри още два плана за сметка на националната ни история – с филмите „ Караджата “ за Стефан Караджа и „ 1349 “ за цар Йоан-Александър и любовта му с еврейката Сара, която става негова брачна половинка с името Теодора. Твърди се, че в този филм ролята на българската кралица, която е и майка на Йоан-Шишман, ще бъде поверена на младата звезда Дарина Радева. Да, да. Няма съпадение във фамилите. Иде тирада за дъщерята на президента Румен Радев. Че по какъв начин другояче – може ли българска кралица да не бъде изиграна от президентска дъщеря?! Тази продукция наскоро завоюва дотация от Българска национална телевизия, която този път няма да е единствено ко-продуцент, а главен продуцент на максим-генчевото „ творчество “. Да субсидираш два плана на режисьор, чийто първи опит на историческа тема – филмът за Левски – беше цялостен неуспех, не е резултат от некадърно ръководство на Българска национална телевизия и още по-некомпетентна кино комисия, която класира плановете. Това е
отявлен слугинаж на протежираните от властта,
претендиращи, че са създатели. Или съвпадане на ползите?! Да напомня ли, че при първия конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия Кошлуков фриволно обясняваше на Съвет за електронни медии какъв брой липсвали игрални филми и сериали на историческа тема, продуцирани от Българска национална телевизия и какъв брой елементарно било да се напише сюжет – нещо от сорта на: „ Ей в този момент ще ви го нахвърля сюжета – Иван Вазов седи на бюрото в своя кабинет и написа... “. Леснината обаче не постоянно значи качество, а и патриотизмът не стартира и не свършва с Вазов...
Всъщност схемата ни е позната от времената на Живков – влизаш в обкръжението на Първия, с цел да ползваш благинките на държавната трапеза за креативните си безвкусици, маскирани като национализъм. А Първият на драго сърце кокетира с посредственици от културната сфера и ги протежира – по кое време с персонално внимание, по кое време по различен метод. Та нали и Народният спектакъл се подреди с нов шеф, за който се твърди, че симпатизира на столетницата и е от съперниците на Нинова. Същият побърза да предложения Радев на няколко постановки. И не щеш ли президентът, като един татко на нацията и култур-трегер от най-високото въобразено равнище, наскоро одобри и патерналистки похортува с актьорите от Народния, които пазят въпросния нов шеф – режисьора Васил Василев. Паралелът Живков-Радев има доста измерения. И живковата дъщеря беше обгрижвана от продажни учени, които я „ направляваха “ за някой и различен исторически труд. При все, че като разсъдък и обучение сред Людмила Живкова и Дарина Радева съпоставяне не може да има...
Иначе и Радев, като Тато обича театъра – единствено че за разлика от него не е бил самоинициативен актьор. Но пък се усеща по роднински в доста повече културни зони – схваща и от Вапцаровата лирика, и от театрална драматургия, и от виенски валсове, и от режисьорска „ талантливост “. Утре може да ни спретне и едни тезиси за развиването на българската просвета с акцент върху патриотарското образование. Да, точно патриотарското. Защото на всеобщо равнище ние към момента четем историята си първосигнално, псевдо, популистки, митологично. Като патриотарщината, налагана в путинова Русия. Всъщност дали е инцидентно, че Генчев показва прочут афининет към Путин?! И тук с Радев са си лика-прилика.
Та да нямаме подозрение на къде върви България, влачена от „ творческо-будителската кохорта “ на Първия. Върви стремително или по-скоро се завръща към интелектуалното опошляване на застойния соц-реализъм и псевдо-патриотизъм, съпроводена от посредствеността, която е нахална, нагла, безочлива, гръмогласна, арогантна... Всеки, който не е в този шаблон, да си търси друго прехранване.
" За да върви България напред, всеки би трябвало да открие парченце от Ботев в себе си. " Това бил споделил държавният ни глава Румен Радев, след премиерата на игралния филм „ Ботев “ през март, предходната година. Там безспорно е бил поканен от режисьора Максим Генчев – двамата театралничат и на фотоси от събитието... Премиерата на същия филм по Българска национална телевизия на 2 януари тази година провокира проливен дъжд от заслужени рецензии. Та Радев е добре да ни каже накъде в действителност върви България?!
До къде може да се сгромоляса
експериментирането върху знакови персони
от националната ни история се видя още с кино лентата на Максим Генчев за Левски. Да се оферират художествени тълкования на такива тематики постоянно е рисковано. Особено когато претенциите са надалеч над опциите. Никое джудже, което се повиши на раменете на исполин, не става исполин. Но както е споделил самият воин на кино лентата, още приживе: „ Патриот е – душа дава – за просвета, за свобода; само че не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму положително коства, единствено, знайте, за парата... продава си и душата “.
За художествените качества на кино лентата (ако има такива), за кастинга на актьорите (които не приказват като живи хора, а декламират репликите си), за сюжетните линии и на моменти съчинените костюми на героите (напр. дамата на ковача, която е в сукман на копривщенска чорбаджийка) чакам безпристрастната оценка на кинокритиците. Само апелирам да не оправдаваме бездарието с неналичието на средства. В последна сметка в ограбена и бедна България не е нужно да се вършат на кг игрални филми, още по-малко – патриотични. Бюджетът за филмопроизводство може да планува и една по-внушителна сума за качествена историческа продукция един път на две години, вместо да се сипва годишно в няколко хранилки на правилото " да има за всеки ". Така ще имаме произведения, от които да не се срамим, а и може да бъдат продавани и в чужбина.
Очаквам, несъмнено, оценката и на университетските историци за историческите грешки и съчинителства. Само ще отбележа една безсмислица във кино лентата, плод на патриотарска митология: На кораба „ Радецки “, откакто четата е слязла на Козлодуйския бряг, дама, която от по-предни подиуми разбираме, че била близка на някакъв френски сътрудник в Букурещ и познава Ботев, стартира дълбокомислено да рецитира „ Настане вечер, месец изгрее... “ При което капитанът на парахода Дагоберт Енглендер още по-дълбокомислено заключава: „ Тези стихове би трябвало да бъдат изписани в Сорбоната! “. Първо, няма никакво доказателство, че въпросният Ботев стих е изписан някъде в Сорбоната – аз най-малко от години се пробвам да го дислоцирам, само че безрезултатно. Второ, даже да приемем, че този мит може и да почива на някаква (неизвестна за сега) меродавност, звучи исторически прекомерно нелогично, даже смехотворно да го сложат в устата на един австрийски капитан – чунким в имперската столица Виена няма международно прочут университет, чийто стени да са почтени за Ботевия стих...?!
Всъщност огромната тематика, която задават персони като Максим Генчев е за
политическата приложимост на културата
Или по-скоро за превръщането на културата в халтура под балдахина на политическата настойчивост. В това отношение режисьорът е намерил вярната посока. След кино лентата за Левски се подреди на барикадите на смяната под юмрука на Радев. Стана, въпреки и за малко, народен представител от структурата на Мая Манолова. Осребри политическата си интензивност с ко-продуцентска поддръжка за втория си филм, след това предложения Радев на премиерата и хоп – на път е да осребри още два плана за сметка на националната ни история – с филмите „ Караджата “ за Стефан Караджа и „ 1349 “ за цар Йоан-Александър и любовта му с еврейката Сара, която става негова брачна половинка с името Теодора. Твърди се, че в този филм ролята на българската кралица, която е и майка на Йоан-Шишман, ще бъде поверена на младата звезда Дарина Радева. Да, да. Няма съпадение във фамилите. Иде тирада за дъщерята на президента Румен Радев. Че по какъв начин другояче – може ли българска кралица да не бъде изиграна от президентска дъщеря?! Тази продукция наскоро завоюва дотация от Българска национална телевизия, която този път няма да е единствено ко-продуцент, а главен продуцент на максим-генчевото „ творчество “. Да субсидираш два плана на режисьор, чийто първи опит на историческа тема – филмът за Левски – беше цялостен неуспех, не е резултат от некадърно ръководство на Българска национална телевизия и още по-некомпетентна кино комисия, която класира плановете. Това е
отявлен слугинаж на протежираните от властта,
претендиращи, че са създатели. Или съвпадане на ползите?! Да напомня ли, че при първия конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия Кошлуков фриволно обясняваше на Съвет за електронни медии какъв брой липсвали игрални филми и сериали на историческа тема, продуцирани от Българска национална телевизия и какъв брой елементарно било да се напише сюжет – нещо от сорта на: „ Ей в този момент ще ви го нахвърля сюжета – Иван Вазов седи на бюрото в своя кабинет и написа... “. Леснината обаче не постоянно значи качество, а и патриотизмът не стартира и не свършва с Вазов...
Всъщност схемата ни е позната от времената на Живков – влизаш в обкръжението на Първия, с цел да ползваш благинките на държавната трапеза за креативните си безвкусици, маскирани като национализъм. А Първият на драго сърце кокетира с посредственици от културната сфера и ги протежира – по кое време с персонално внимание, по кое време по различен метод. Та нали и Народният спектакъл се подреди с нов шеф, за който се твърди, че симпатизира на столетницата и е от съперниците на Нинова. Същият побърза да предложения Радев на няколко постановки. И не щеш ли президентът, като един татко на нацията и култур-трегер от най-високото въобразено равнище, наскоро одобри и патерналистки похортува с актьорите от Народния, които пазят въпросния нов шеф – режисьора Васил Василев. Паралелът Живков-Радев има доста измерения. И живковата дъщеря беше обгрижвана от продажни учени, които я „ направляваха “ за някой и различен исторически труд. При все, че като разсъдък и обучение сред Людмила Живкова и Дарина Радева съпоставяне не може да има...
Иначе и Радев, като Тато обича театъра – единствено че за разлика от него не е бил самоинициативен актьор. Но пък се усеща по роднински в доста повече културни зони – схваща и от Вапцаровата лирика, и от театрална драматургия, и от виенски валсове, и от режисьорска „ талантливост “. Утре може да ни спретне и едни тезиси за развиването на българската просвета с акцент върху патриотарското образование. Да, точно патриотарското. Защото на всеобщо равнище ние към момента четем историята си първосигнално, псевдо, популистки, митологично. Като патриотарщината, налагана в путинова Русия. Всъщност дали е инцидентно, че Генчев показва прочут афининет към Путин?! И тук с Радев са си лика-прилика.
Та да нямаме подозрение на къде върви България, влачена от „ творческо-будителската кохорта “ на Първия. Върви стремително или по-скоро се завръща към интелектуалното опошляване на застойния соц-реализъм и псевдо-патриотизъм, съпроводена от посредствеността, която е нахална, нагла, безочлива, гръмогласна, арогантна... Всеки, който не е в този шаблон, да си търси друго прехранване.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ